Когато започнем да разбираме какво всъщност има значение за нас, тогава разпознаваме този малък глас в главата ни, сладкият малък глас, който ни моли да го послушаме, от години, но сме
били прекалено погълнати от
Грозната рокля, която носим защото всички я носят
били сме прекалено погълнати от
нуждата да се уверим, че сме харесвани, преди дори да се запитаме дали обичаме самите себе си
били сме прекалено погълнати от
зациклянето в една работа, която не ни носи живот, любов, надежда
прекалено погълнати от
социалните мрежи, броя на лайковете
прекалено погълнати от
дали сме достатъчно добри за тази работа
и така, без да забележим дупката, зейнала в сърцето ни.
Когато започнем да разбираме какво всъщност има значение за нас, тогава този малък глас в главата ни, ни дарява със сила, каквато никога не сме си мислили, че притежаваме преди: разсейването по гърдите, които искаме да имаме, тялото което искаме да имаме, миглите и устните, които трябва да си направим, модерната кола, яркото червио… Но в един момент това вътрешно гласче става много силно и като набере скорост, не намаля за никого.
Love, Юлия
*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.
Leave a Reply