Днес ще изпека кекс.
Той няма да е без глутен. Няма да бъде от оризово брашно. Няма да съдържа и кокосово масло и соево мляко.
Ето какво ще има в него:
Класическо бяло брашно. Захар. Яйца. Масло.
Сама ще го забъркам. С двете си ръце.
Ще го сложа във фурната, после като се изпече, ще изчакам да истине и ще добавя глазура от още захар, сметана, извара, ще поръся с кокос и плодове.
Когато е готов, ще го нарежа на големи парчета и ще го сервирам с ментов чай – обичам ментата.
Ще си го споделим вкъщи. Ще седим заедно около кекса на масата и ще си говорим и ще се смеем. Ще хапваме бавно (което е малко трудно, защото е много вкусен 🙂 ).
Кексът няма да бъде „без съдържание на глутен“, но ще е и без съдържание на вина, защото така си го избрах. Ще бъде освободен от данъци, обвинения и наказания. Ще е сътворен от ръцете ми и изяден от устите ни. Ето тук е скрита магията!
Нека си припомним това , сега, в в ерата на страха и храната. Понякога е редно да напуснем битката. Да я оставим на пода и забравим за нея.
Нека има радост в цялото това потребление!
Нека има празник във всичкото творение.
А със сигурност имаме и хранителна стойност от това ядене с радост… смилане с радост.. просто наслаждение при отсъствие на вина.
Love, Юлия Атанасова
*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.
Leave a Reply