Плюсовете от това да спрем да се стремим към съвършенство:
1. Когато излезем от собствената си важност и история, улесняваме живота на всички наоколо, което ни прави по-забавни и само добро може да последва.
2. Ставаме по-приемащи, позволяващи на света и хората около нас да са това, което са. Нямам предвид на всяка цена, включително нездравословните отношения с нарцистични личности, или назначаване на рискови кадри, или участие в организации само за спорта…Под приемане имам предвид спиране на изразходване на собствената ни енергия в опити да променяме околните, което ни връща обратно много повече енергия да си живеем живота.
3. И тогава – започваме да чуваме и слушаме тялото си и да се грижим по-добре за себе си.
4. Отваря ни се повече време за себе си, по-малко за терапия. По-малко терапия е равно на повече забавление, което само по себе си действа много терапевтично.
5. Намалява и нуждата да се обясняваме и доказваме. Кой го интересува какво мислят другите, което е стъпка към:
6. Постигане на невъзможното с максимално удоволствие.
7. Спираме да казваме Да, когато искаме да кажем Не. Това е супер, супер облекчаващо.
8. Постоянният стремеж към съвършенство има своята цена. И спестените пари от семинари за как да водим щастлив живот могат да бъдат инвестирани в дълго мечтано пътешествие.
9. Изпитваме далеч по-малко вина, което е лечебно за нервната система, плюс и храносмилането се подобрява, а щастието е свързано с доброто храносмилане. Всички монаси и мотивационни лектори го знаят. И накрая, но не на последно място, защо е хубава да не се стремим към съвършенство:
10. Остава ни повече време да помагаме на другите да стават по-добри, което е най-доброто самоусъвършенстване.
Love, Юлия
*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.
Leave a Reply