По пътя на емоционалната интелигентност с Поли Фистолера

Мили приятели на Judway,

в поредицата „Бизнеси с душа“ ви срещам с мотивиращи личности, които ще запалят пламъка на креативността ви, сигурна съм. Мотото е „За живот с творчество!“. В поредицата имате възможност да четете интервюта с хора, които са се отдали на щастието и любовта в работата си или чрез хобитата си и други свои инициативи, каузи.

 

Когато животът ти поднесе лимони, направи си портокалов сок и после се чуди как е станало! Така и  аз се удивлявам на интуицията си, която  ме отведе до уъркшопа за асертивна комуникация, воден от Поли Фистолера и само дни след него с нея се виждаме под пролетните слънчеви лъчи и си говорим за осъзнаване, емоционална интелигентност, асертивна комуникация, България, хората.  Да, нямаше как да пропусна възможността да я поканя да участва в блога, защото лично изживях заряда от работата с нея и приех важността и значението да говорим много по-често  за емоционалната си интелигентност. И така, любопитна задавам въпросите, а тя ми разказва вдъхновяващите си история и път, които трудно ще се съберат само в едно интервю, признавам. Поли споделя, а аз слушам и уча, буквално попивам. После,  докато свалям интервюто, забелязвам колко допълнителни неща осъзнавам от казаното от нея, но на малко по-късен етап … и изпитвам това радостно чувство, че хора като нея са тук в България и светят с нейната светлина и широка усмивка.

 

Интервю: Юлия Атанасова

Снимки: личен архив Поли Фистолера

 

 

 

Здравей! Mоля те представи себе си! С какво се занимаваш, как сърцето ти манифестира пред света?

Здравей! Казвам се Поли Фистолера – това е името което използвам в пространството. С какво се занимавам – психолог, психотерапевт, коуч. През последните 7-8 години темата, която ми е любима и с която най-основно съм  ангажирана е емоционалната интелигентност – обучавам хора, събуждам разни други, като ги уведомявам за скрити ниши, които още не търсят или не познават у себе си.  От началото на 2013 г. съм в България , след като отсъствах повече от 20 години. Излязох навън, защото не ми стигна ученето тогава, а не защото не ми харесваха България и българите. Започнах да уча, да работя, да пътувам, да търся нови хоризонти и така повече от 20 години. През годините съм се опитвала да се връщам тук, но като че ли не беше подходящо времето. Хората не знаеха за какво говоря, затова си идвах и продължавах нататък.  От 4 години съм отново в България. Твърдо бях решена да се върна и остана и дам моята част за страната, не само под формата на курсове и тренинги, но и с това, че съм тук. Започнах да обикалям, да виждам места, където съм ходила само като малка и такива, които никога не съм посещавала поради липса на време. Преоткривам родината и ми харесва.

 

И носиш послание?

По – скоро се опитвам да заразя хората, а не да им казвам, не искам да ги уча. Това приех от моя мастер в Сингапур, където учих 3 години. В самото началото той ме попита:  “Ти си студент и искаш да се учиш?” Аз казах: “Да.” Отговорът му беше: “Ето ме, учи се!”

 

Затова, ако мога да излъча това което искам, хората ще го хванат – тези които могат, тези които искат, тези които са осъзнати …и ще научат.

 

Много ли са тези хора в България?

На мен ми прави впечатление, че са все повече и повече. И тук е момента да спомена, че ако евентуално решим да разделяме хората на две групи, те ще бъдат на неосъзнати и осъзнати. В моята представа не се делят нито на мъже и жени, нито на раси, единствено на осъзнати и неосъзнати.

 

 

Моята работа е важна защото…

Аз живея с вярването, че моята работа е много важна. Тя не е важна само за мен. Имах лични интереси да започна да уча психология. В последствие осъзнах, че това което исках да направя, няма да стане – да помогна на близък човек, но пък ми даде възможност да разбера какво всъщност се е случило и оттам дойде важността на предаването на знанието: Ако аз предавам нататък и ако се занимавам с това, някой ще помогне на този човек. Вярвам в този кръг. Започнах да давам своята част, за да може да се връща от другата страна.

 

Работата ми е важна, за да се случва веригата.

А, за да се включиш във веригата е нужно да дадеш. И ако си получил, е необходимо да продължиш и отново да дадеш – да се затваря кръга.

 

Как могат да те открият хората? Какво получават от теб като познание?

Аз се опитвам да докосна хората от тази втората група, които са осъзнати, че имат нужда от помощ. Всеки от нас има нужда от помощ. И понеже, преди да започнем този разговор, с теб си говорихме за българите и България, ми се иска да кажа нещо: Обиколила съм света и съм живяла на много места – Азия, Африка, Европа, Канада, но ми прави впечатление, че тук не знаем как да поискаме помощ и предпочитаме да се мъчим и изтощим до предел, дори да прескочим границите си, но да не искаме помощ. Сякаш е нещо унизително.

 

 

Не познаваме удоволствието от искането на помощ, от смирението.

 

За откриването ми – аз съм човек, който се движи със строги бизнес планове, всичко е изчислено, преценено, имам много швейцарски вътрешен часовник и в цялостната ми стратегия последните години, откакто се занимавам с обучения и разпространение на емоционалната интелигентност, като тема стои, че не рекламирам това което правя, защото вярвам, че тези които искат да ме открият, ще ме намерят и тези които са осъзнати и имат нужда от помощта ми, ще стигнат до мен.

 

Как? Работя и с индивидуални сесии – човек идва измерва си емоционалната интелигентност и след това правим конкретен план за това как иска да се развива, какво специфично иска да развива.  От резултатите се вижда кое е дефицит и кое в повече. Може човека да не иска да работи в този момент върху нещо определено и да има други желания. Съобразявам се и с това –  не кое е най-добре за него според мен, а какво човек решава и за кое е готов. Започнах да разреждам тези сесии, тъй като много пътувам.

 

Преподавам и като гост лектор в няколко университета. В България само в Американския университет, другите още не са ме открили. А, в Италия, Франция и Холандия съм част от международна академия, където ни викат и всеки един лектор преподава своята част.

 

Отделно, водя семинари и представяния (от 45 мин. до час и половина), както и уъркшопи –  като този, на който ти присъства, от 4 часа и половина. Правя обучения и за корпоративния свят – специфични за дейността на компаниите – те продължават до два дни.

 

Сега ми предстои обучението за треньори за емоционална интелигентност. Дойде времето да създам поколение треньори, за да могат и те да разпръскват по-нататък знанието и уменията. Подборът на тези хора е много прецизен, вече върнах няколко кандидата, тъй като все още не са готови. Обучението за треньори е специфично –  тях не ги уча какво е емоционална интелигентност, а как да обучават. А най прекрасното е, че вече достигаме с темата и деца от 7 до 17г. и след това 18 плюс.

 

 

Надявам се да влезнем и в училищата един ден –  това е голямата ми цел.

 

 

Като предприемач и творец, на кой в бизнеса се възхищаваш и защо?

Мой любимец е Ричард Брансън. Възхищавам му се като идеология и философия, начин на комуникация. Също на Гай Спиър, който е партньор на Уорън Бъфет, с когото пък работех в Швейцария и е начело на голяма инвеститорска фирма. От жените, бих искала да спомена, Андреа Саймън от Akamai Technologies. Тези хора са пример в бизнеса как се работи с душа, тъй като обръщат огромно внимание на психологическите си затруднения и вътрешна работа и развитие.

 

Какво е значението на бизнес с душа за теб?

Да тръгнем от там, че “психе” е душа. И бизнеса с психология, за който явно ме питаш, е да използваме всички психологически и физически умения и възможности, за да търсим мястото си. За мен всяко едно съществувание, независимо какво върши човек, ако е без душа, ще доведе до сериозни катастрофи и разклащания, независимо дали е бизнес.

 

А, не всичко е само бизнес.  Имаме нужда да обръщаме внимание на психето си, на душата.

 

Много склонни сме да ходим на доктор и в момента, в който нещо лекичко не ни е добре да потърсим хапчето. А, когато започнем да се тормозим, да се терзаем от някои неща, не ходим при психолога, за да го питаме какво да направим – чакаме да стигнем до психиатъра и тогава пак взимаме  хапчето. Но само с хапчета няма да стане. Не ги отричам, но нека не забравяме, че това е отрова в малки количества.

 

След дълги години психо-терапевтична работа, реших да отида от другата страна и да работя за превенцията с хората, преди да се случи тежкото. Затова и желанието ми е да стигна и до децата – за да започнат да говорят от ранна възраст за емоциите си и да разбират защо е толкова тежък тийнейджърския период –  има хормони, да, но не са само хормоните, а те дори и не знаят за какви хормони говорим. И когато се говори по тези теми, постигаме една нова интелигентност у хората.

 

 

Кой е най-добрия бизнес съвет, който си получавала?

Винаги съм била човек с много идеи, чувствам се предприемач от пет годишна и тук бих искала да цитирам моят най-добър приятел, който почина преди три години. Един ден той ми каза: “Първата си печалба, взимаш я и я похарчваш, без да си купуваш нищо и да си плащаш сметки, не правиш нищо от това което правиш по принцип с парите си – нужно е просто да ги дадеш, за да се затвори кръга”.

 

Това “за да се затвори кръга” го разбрах след години, но го послушах и когато спечелих първите си 4 хиляди долара, които по онова време си бяха доста пари, ми беше много трудно, но последвах съвета и оттогава ми потръгна всичко.

 

Естествено, имах и нагласата. След всичките тези години и анализите, които съм си направила през тях, защото и аз си имам психотерапевт и до ден днешен работя активно със себе си, осъзнах, че тогава точно така съм си доказала, че мога да печеля,  мога и да губя.

 

Кой е бизнес съвета, който ти би дала?

Не съм от хората, които дават съвети. Мога да споделя своя опит и някой да открие нещо за себе си в него. Според мен, за да върви бизнеса –  мислете за веригата, затварянето на кръга, за който говорих.

 

 

Мисленето не само за себе си, а за себе си като част от веригата!

 

 

Как пазиш връзката си с най-близките си, докато си толкова отдадена на работата?

Връзката с най близките ми хора е много силна – това са майка ми, баща ми, брат ми и сестра ми. Имам и две приятелки от времето преди да напусна България. С тях сме се допуснали в интимните си пространства. Хората, които допускаме в интимните си пространства съзнателно, т.е. съзнателното избиране на кой стои до мен – с тях връзката я има вечно. И след като връзката ми с моето семейство и тези приятели е така силна, ние нямаме нужда да се виждаме постоянно. Връзката ни съществува и аз във всеки един момент знам кои са най-близките ми хора и те го знаят, и се чувстваме така.

 

Кое е най-голямото ти предизвикателство по пътя ти в работата? Как се справи с него?

Аз съм много любопитна и когато бях тийнейджър майка ми се притесняваше, че скачам много бързо от едно на друго, казваше ми че съм „фурнаджийска лопата“ – и така е и изглеждало отстрани. Но в един момент си дадох сметка, след 25-тата ми година, че наистина имах много интереси и постоянно търся нови неща. Тогава започнах да се стремя към майсторството във всяко едно от тях – да го изучавам, да стигам до дълбините му.

 

Днес гледам колко много дипломи имам и колко много видове „мастери“ съм. Но интересното е, че започнах много бързо да постигам майсторството в нещата, с които се захващам. И все пак, при толкова богати интереси, съществува риска новото да те отнесе и отдалечи от целта, към която си тръгнал.

 

Любопитството от една страна може да е пагубно, от друга, както е в моя случай, ме е довело до тук, където съм и продължавам да уча нови неща.  Сега отново си търся нещо ново за учене.

 

 

 

Сподели лична мантра, мото, ритуал, които те зареждат!

Дишането е основата на всичко. Mindfulness – осъзнаването на момента „тук и сега“, внимаването в този момент. Това са моите основи. И всички, които ме познават и с които работя, знаят много добре, как им стоя от ляво или отдясно и им казвам:

 

Дишай! Дишай през диафрагмата!

 

Аз лично, когато се успокоявам дишам дълбоко през диафрагмата, да мога да си усетя корема. Задържането в „тук и сега“.  Незабравянето, че каквото и да си спомням или представям, от каквото и да се страхувам  или съм щастлива, за каквото и да изпитвам емоция – тази  същата емоция я изпитвам сега. Вярвам в Quantum.

 

Смятам, че всеки един човек, който е станал “кръгличък”, като човечето на Платон, може да се търкаля и няма дори нужда от мантри. Дишането е точно това. Затова – насочване на вниманието към дишането.

 

 

Когато си претоварена или чувстваш липса на вдъхновение, как палиш огънчето си?

Един ден се усетих как го правя. Мълча. Един, два, три, но не повече от три дни, цялостно пълно мълчание, без никаква комуникация с никой, без четене, без гледане, без нищо. Плюс хубава храна, вино и

 

 

Аз със себе си. Вътрешна тишина. Свършването на мозъка.

 

Кога се чувстваш най-креативна?

 

Аз се заразявям от ентусиазма на групите и на хората, на които преподавам и с които работя.

 

Вдъхновението търся под всякакви форми – може да ме откриеш на конференция на IT специалистите, на уъркшоп на артистите или при певците, при музикантите – обожавам симфоничната музика, едно време за кратко бях мениджър на един симфоничен оркестър…  търся вдъхновението навсякъде и във всичко – някой път сядам дори при жените, които чистят улиците и ги слушам и си говоря с тях.

 

Креативността – има периоди, в които като че ли изчаквам да се завърти центрофугата и да спре. Вече го правя.

По-рано посявах много семенца, за които е необходимо време и търпение, за да започнат да растат, но аз забравях за тях, защото вече бях продължила нататък. Нужно е да изчакаш да се завърти, да започне да излиза и тогава да продължиш.

 

 

Вдъхновяването  и креативността са от хората.

 

Каква искаше да станеш като малко момиченце?

Най-смешният ми спомен от малка, за който майка ми и баща ми са ми разказвали, е когато съм се возила на една каруца и съм казала: “Аз ще стана каруцар.”

Това е най-интересното нещо на света! Била съм три – четири годишна.

Но всъщност днес я управлявам тази карета или каруца и метафорично погледнато аз съм тази която държи юздите.

 

Кое е това нещо, което те държи будна нощем?

От дълги години не спя много – по 4,5,6 часа максимум. И за да будувам значи има нещо, към което се стремя и усещам, че е в процес вътре в мен. Стоейки будна предполагам, че мога да си помогна съзнателно. Но, естествено, като съм будна, не се връщам върху това, което ме държи будна, а се разсейвам и може да ме видиш да правя всякакви неща.

Когато съм усетила, че съществува такъв процес, държа го в себе си и не го споделям. Това е много важно и специфично за мен. Изчаквам го да избуи и се разсейвам с някакви други неща, като  междувременно разсейвам и всички останали, за да не знаят, че аз будувам , защото нещо се готви отвътре.

 

 

Каква е твоята бизнес философия?

Първото нещо е да се затворя, за да видя от какво имам нужда. Иначе,  ако продължава да тече информацията, не мога да разбера от какво имам нужда – имам някаква идея и мога да се разсея и да тръгна в друга посока. Затова спиране, затваряне, за да разбера какви са ми потребностите – може да не съм ги задоволила, може егото ми да има нужда да бъде нахранено или да бъде леко смачкано под килима …търся в себе си от какво се нуждая.

 

След това се изправям и проверявам реалността. И си поставям и целта. Каква е целта? Тук е много конкретно – тя е свързана с емоционалните ми състояния, с последствията, „за какво го правя това“ или „като го направя, как ще се почувствам и кое ще е различно“? И поставям целта.

 

Следват действията, с които сe движим за да постигнем целта. Започвам да пробвам и не се отказвам – може сега да не се получи – с този човек или по този начин, но в моята глава няма начин да не стане и затова изчаквам и ако не, пробвам пак… докато не се получи.

 

 

В момента, в който постигна целта, се потупвам по рамото, спирам, радвам се, че съм го постигнала, че се е случило благодарение на мен и на взаимодействието ми със света и затова, че съм успешна.

 

 

Погледнато от рационалната страна, работя с планове, бюджетите ми са много разчленени, всичко е ясно и точно, знам във всеки един момент какво се случва, аз контролирам голяма част от процесите, но съм и  добър делегатор – делегирам голяма част от нещата, когато имам възможности – не съм от хората „да си го свърша аз защото знам как“.

 

 

 

Изградих бранд от името си. В цял свят, като потърсиш Поли Фистолера излизам само аз. Не правя директна реклама. Обичам контакта, говоренето, представянето, затова нямам и визитни картички. И така хората ме запомнят. Това са моите малки трикове.

 

 

А посланието за България – важно е да научим каква е разликата между

„влияние“ и „манипулация“.

 

 

Да си „асертивен“ означава да имаш позиция, която имаш смелостта да представиш, защитиш и предадеш на другите. Без да обиждаш другите и без да нарушаваш техните права, оставяйки им достоен начин за изход от дадената ситуация.

 

 

„Влиянието“ е да заразяваш околните с идеите, които носиш и които излъчваш. При него всички печелят. „Манипулацията“ е да накараш някой да прави нещо, което е само в твоя полза.

 

Хората сме преработвателна машина, не проводник. През всеки от нас минава информация, храна … и всичко което преминава през нас от външния свят, се преработва и е нужно да излезе под някаква форма. Подтиснатите емоции излизат, като болести или избухват .

 

Хубаво е да внимаваме, да правим разлика и да се опитваме! Възможно е да не стигнем до успеха веднага, но всичко се тренира.

 

Уменията на емоционалната интелигентност се тренират. Това е най – добрата новина.

 

Могат да се научат, да се отучат, да се увеличават или да се намалят, а стремежа ни е да бъдат балансирани. Балансът идва от центъра. Затова е нужно да влизаме в центъра си.

 

 

Благодаря!

 

 

Още за Поли Фистолера, Български институт за социална и емоционална интелигентност и предстоящи събития можете да откриете тук:

 

https://www.facebook.com/fistolerabisei/ 

https://www.bi-sei.com/

 

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.