Обичам изгревите. Тогава е рано, тихо, спокойно, готово за нов живот.
Помня и как очите ми са се просълзявали, наблюдавайки този шедьовър от цветове и събуждаща се енергия.
Сълзи от връзката ми с това голямото, което ни е създало всички и с което сме едно цяло. Сълзи от радост, че имам и такива минути, в които не съм заблудена от всичко, което ТРЯБВА да направя.
Един нов ден е … ден за още любов, прошка, възможности, наслада, празник, за ЖИВОТ.
Почитам ги тези мигове, които ми нашепват: ти си част от тази ЗЕМЯ. Само в тази тишина осъзнавам, че всичко си заслужава и че все повече живея в СЕГА-то си, че вървя по собствения си път и той е най-верния.
Благодарна съм на всичките си учители за майсторството и висшия пилотаж, които овладявам чрез тях.
И в тази минута, гледайки как слънцето се показва, вдишвайки от утринната свежест, си мисля:
Да, всеки старт на нов ден е рожден ден … и не мога да го опиша с думи…
но ще го оставя да облагороди душата ми.
От Юлия Атанасова
Leave a Reply