Случва се бързо, после изведнъж и след това наведнъж.
Получаваме това, което искаме и се изправяме пред себе си.
Версията, в която сме се превърнали докато сме разбивали всичките стени и врати със собствените си ръце.
А върху някои врати сме седнали кротко и чакаме.. леко да се открехнат, за да се шмугнем.
Други с лекота сме подминали, а срещу трети направо крещим.
И след всичките различни врати и изминати пътища, поглеждаме назад и някак не сме съвсем сигурни как така сме стигнали дотук, но наясно с едно – че връщане назад няма.
Твърде далеч сме. И единственият начин е да продължаваме напред…
да се сещаме колко напред сме сега..и че ще извървим целия път…без съмнение.
Love, Юлия
*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.
Leave a Reply