Просто е, нали?
Толкова е просто, а го правим така трудно.
Винаги е толкова сложно.
Толкова е просто, а създаваме страдание от всичко, за да си мислим, че живота ни струва нещо, докато той всъщност си струва всичко, абсолютно всичко.
Вълните във водата. Смехът в далечината. Перфектният полет на птиците, толкова перфектен.
Начинът, по който поставяме глава на възглавницата.
Начинът, по който мечтите просълзяват очите ни. Начинът, по който се образуват бръчките и колкото повече са, толкова по-човечни ставаме.
Просто е, нали?
А живеем за моментите, за които някой някога ни е казал, че ще се случат, когато Станем.
Но ние вече сме. Вече сме станали. Просто сме забравили.
Така бързо забравяме. Юлия Атанасова
This error message is only visible to WordPress admins
Error: No connected account.
Please go to the Instagram Feed settings page to connect an account.
Leave a Reply