Уча се.
Уча се, че наистина можем да имаме всичко.
Че веднъж след като забравим за състезанието на плъховете, всичко което искаме просто попада в скута ни. Уча се на големите неща.
На това, че не не е необходимо да пренебрегвам живота си, а просто да го живея. Да го живея голямо. Да го живея истински.
Уча се, че сме научени да се страхуваме. От парите. От секса. От любовта. От телата си. От свободата. Но това е тактика, начин, който да ни държи малки.
Уча се на нови начини. Че животът е безкраен. Че преживяването е това, което направим от него.
Уча се, че мъжете се влюбват лудо в жени, които ги карат да чувстват, жени, които не се страхуват да се чувстват живи.
Уча, че тази промяна се случва, когато спрем да приемаме и започнем да искаме.
Уча се.
Уча че не е глупост и каприз идеята да храня тялото си с истинска храна. Това е здрав разум. И всичко е една голяма игра.
Как избираме да изиграем картите си? Ужасени от мисълта, че можем да изгубим нещо което никога не сме имали или държейки се здраво за всичко и всички, без да им даваме шанса да дишат?
Защото, наистина, не сме ли всички ние молекули, които танцуват с идеята за времето?
Love,
Юлия Атанасова
*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.
Leave a Reply