Гърците са големи мои учители. Не само в преоткриването и цененето на спиращите дъха гледки, но и за пътя към истинското щастие.
„Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето…“ – Алексис Зорбас.
И това южно влияние, определено внесе много ново в ежедневието ми – откриването на малките удоволствия всеки ден, създаването на мои собствени ритуали за щастие. Тези малки общества, красиви места с традиции, ме свързаха със Земята, припомниха ми как да дишам бавно и дълбоко, да усещам вкуса на храната, да се погрижа първо за себе си, да се науча да нищоправя.
В България сме така привилегировани, че сме близко до страна като Гърция. Защото толкова много ни дават ритъма на местните хора, сливането с техните култура и вибрация.
Точно тук се научих да си давам почивката… да отпускам.. и в най-натоварените дни. Точно тук щастието стана саундтрака на моя живот.
Love, Юлия Атанасова
Снимки: Юлия Атанасова, личен архив
*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.
Leave a Reply