Винаги ще има някой, който да се опита да ни върне в горещия казан.
Да ни убеждава, че щастието е трудно постижимо и че шамарите са от любов.
Чуваме шум всеки ден, който иска да ни спъне.
Заразяващ шум.
Силен шум.
Заглушител на добрите мисли.
Спирачка за мечтите.
Но докога и колко?
Тук веднага си припомням:
1. не съм тук да съдя никой за изборите и вярванията в живота му
2. няма никакъв смисъл да се гневя
3. всички заслужваме щастие, всички си го избираме как.
Различни сме.
“Не е задължително да съм съгласен с вас, за да ви харесвам или да ви уважавам.” – добре го е синтезирал Антъни Бурдейн.
На различен етап сме.
Затова шума ни помага – да сме уникални, да ни провокира да действаме, като себе си, да се учим, да сме любопитни.
Имаме право на мнение. Единствено от нас зависи какво ще изберем за себе си и да не се сърдим на чуждите думи. Защо не ги изслушаме и после да решим?
Избор. Приемане. Баланс.
От Юлия Атанасова
*Забранено е пресъздаването на каквато и да е част от този текст без предварителното писмено съгласие на Автора.
Leave a Reply