posted in: Life Thoughts | 0

Години наред тренирах и се учих да съм търпелива към нещата, извън моя контрол, но все още продължавам да съм нетърпелива към самата мен, държeйки се често за нереалистичните очаквания.

Живеем във време, което непрекъснато ме тества и учи на търпение. Ето как го упражнявам.

Признавам нетърпението. Често нетърпението избухва, когато нашата реалност не отговаря на нашите очаквания, когато хората не отговарят на нашите очаквания, когато не сме реалистични с нашите очаквания за себе си или когато се опитваме да контролираме или преценяваме умовете и емоциите си. Първа стъпка – осъзнаването, че се чувствам нетърпелива в момента.

Втора стъпка е спиране и забелязване как го усещам (нетърпението) в ума и тялото ми. Чувствам ли стягане в гърдите, свивам ли пръсти в юмрук или имам критикуващи мисли. Наблюдението и забелязването са форма на приемане, която ми помага да преминавам през това състояние. Както в повечето случаи, поемането на няколко дълбоки вдишвания има ефекта на рестарт бутон.

Трето, питам се дали има нещо положително, което да предприема и направя сега. Ако няма, мисля си за нещо хубаво и приятно. Връщането към настоящето може да донесе спокойствие и/или разсейване.

Също си припомням, че всеки път, когато се боря срещу нещо не се чувствам ок … както в трафика, нетърпението и раздразнението никога не са ме отвеждали по-бързо до дестинацията ми. <3

Love, Юлия

Снимката е throwback – спомен от парка Jardin du Luxembourg в Париж, 2019

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.