Открий себе си, там където дърветата се отварят и те поглъщат целия и те извеждат все по-далеч и далеч от истинските джунгли, долини, сърца, нашепвайки „виждам те”. Рядко ми се иска да съм някъде другаде от тук и сега и … Continued
Видях една фотография онзи ден, която наистина ме плени. Беше на две жени – едната плачеше, а другата държеше лицето й. Усещането, което изпитах от тази снимка: Трябва да сме силни заедно Трябва да се държим заедно Можем да постигнем … Continued
Прекарах сутринта в гмуркане в голямата визия: – Ако нямаше никакви ограничения, какво щеше да правиш, къде щеше да бъдеш, как щеше да живееш? Помислих си: „Каква история си повтарям отново и отново?“ Малките решения, които взимаме всеки ден, стават … Continued
В деня на настъпването на асторономическата есен. Песен за лятото. Лятото е сезонът на дългите следобеди и мързеливите утрини. То идва с дините, прасковите, черешите, нектарините и другите сочни плодове, по-ценни от златото за краткия си сезон с върховния си … Continued
Вечно преследваща тръпката. Гърма. Сърцебиенето от играта. Или магията на виенското колело. Лятното разчупване. Преплитането. Разклащащото движение. Това вечно магическо събуждане. Летните конфитюри и пържените картофи. Множеството игри и детски награди. Целият този широк свят пред очите ми. Love, Юлия
Толкова важно e да знаем кое ни връща към центъра ни. За мен – медитация, да казвам благодаря (за всичко и често), музиката на Depeche Mode, филмите с Бил Мъри, да споделя, да помогна, да кажа истината с любов, прегръдките… … Continued
Всички го разбираме един ден, докато плуваме, понякога държейки се за някой друг от страх от удавяне или от страх да не се изгубим, а понякога и уморени просто плувайки по гръб, позволявайки на телата ни да ни носят, защото … Continued
Не е ли всичко свързано с връзките – за които се държим и тези, от които сме се отказали? Човешкото във всеки един отделен духовен съюз. Всяка една е толкова различна от следващата. Че стигаме до точката, в която сме … Continued
