Author Archives: Julia Atanasova

В деня на настъпването на асторономическата есен. Песен за лятото.  Лятото е сезонът на дългите следобеди и мързеливите утрини. То идва с дините, прасковите, черешите, нектарините и другите сочни плодове, по-ценни от златото за краткия си сезон с върховния си … Continued

Има времена, в които нещата, които най-много обичам, стоят в ъгъла и очакват моето внимание. Като стария красив чайник на котлона. Не винаги го използвам, но той е там – зарежда ме с красотата си. И този заряд ме прави … Continued

Вечно преследваща тръпката. Гърма. Сърцебиенето от играта. Или магията на виенското колело. Лятното разчупване. Преплитането. Разклащащото движение. Това вечно магическо събуждане. Летните конфитюри и пържените картофи. Множеството игри и детски награди. Целият този широк свят пред очите ми.  Love, Юлия

Толкова важно e да знаем кое ни връща към центъра ни. За мен – медитация, да казвам благодаря (за всичко и често), музиката на Depeche Mode, филмите с Бил Мъри, да споделя, да помогна, да кажа истината с любов, прегръдките… … Continued

Всички го разбираме един ден, докато плуваме, понякога държейки се за някой друг от страх от удавяне или от страх да не се изгубим, а понякога и уморени просто плувайки по гръб, позволявайки на телата ни да ни носят, защото … Continued

Не е ли всичко свързано с връзките – за които се държим и тези, от които сме се отказали? Човешкото във всеки един отделен духовен съюз. Всяка една е толкова различна от следващата. Че стигаме до точката, в която сме … Continued

Мислиш си “Това е”. Потъваш в едно схващане, в едно комфортно чувство и “Това е”! И за известно време е “Това e”. Но после започваш да се измаряш и се записваш на готварски клас, бойни изкуства, може и да попътуваш … Continued

Просто е, нали? Толкова е просто, а го правим така трудно. Винаги е толкова сложно. Толкова е просто, а създаваме страдание от всичко, за да си мислим, че живота ни струва нещо, докато той всъщност си струва всичко, абсолютно всичко. … Continued

Водата. Свещена и женствена. Вечно мъдра. Вечно нежна. Наблюдавали ли сте малко момиченце как си припява? Тихичко в неговия кът. Играе си с листата, куклите, капките от дъжда по прозореца. И е щастливо. В хармония с въображението си. С вътрешния … Continued

Нищо не може да се сравни с лекотата Абсолютно нищо.Това чуствство на безкрайна еуфорияКато вкуса на устните на любимия. Без бързане Просто Бавно Вкусване От което Ти омекват кракатаИ те кара да се рееш.Често бъркаме мързелаСъс спокойствието, А тези моменти на спокойствие са всичко.Защото, когато го приемем в … Continued