Author Archives: Julia Atanasova

Просто е, нали? Толкова е просто, а го правим така трудно. Винаги е толкова сложно. Толкова е просто, а създаваме страдание от всичко, за да си мислим, че живота ни струва нещо, докато той всъщност си струва всичко, абсолютно всичко. … Continued

Водата. Свещена и женствена. Вечно мъдра. Вечно нежна. Наблюдавали ли сте малко момиченце как си припява? Тихичко в неговия кът. Играе си с листата, куклите, капките от дъжда по прозореца. И е щастливо. В хармония с въображението си. С вътрешния … Continued

Нищо не може да се сравни с лекотата Абсолютно нищо.Това чуствство на безкрайна еуфорияКато вкуса на устните на любимия. Без бързане Просто Бавно Вкусване От което Ти омекват кракатаИ те кара да се рееш.Често бъркаме мързелаСъс спокойствието, А тези моменти на спокойствие са всичко.Защото, когато го приемем в … Continued

Изобилие от хора, тичащи наоколо и търсещи нещо, което да ги спаси. Религия. Алкохол. Брак. Мечтаното тяло, като на мъжете от екрана, като на жените от кориците на списанията. Същата история. Същият бар. Същата празнина. Всичко може да е много … Continued

За блаженството да обичаме моментите, които живеем, така сякаш вече ни липсват, сякаш вече са си отишли. По-малко шумно и бързо и повече тихо и бавно живеене. Да познаваме тази разлика. Да притежаваме тази разлика. Да отпиваме по-бавни и дълги … Continued

Истината е, че не сме научени да забелязваме как се чувстват телата ни. От деца сме учени да отхвърляме телата си. Стига мърда на стола. Спри да си движиш устните. Сложи си краката долу. Стой там. Не тичай. После като … Continued

Случва се бързо, после изведнъж и след това наведнъж. Получаваме това, което искаме и се изправяме пред себе си. Версията, в която сме се превърнали докато сме разбивали всичките стени и врати със собствените си ръце. А върху някои врати … Continued

Практикувам да живея „по-бавно“ тази година. По-бавно да стигам навсякъде – решенията, обвързванията, да „пристигна“ там, където се опитвам да бъда толкова дълго време. Ритъмът ми е в галоп от доста дълго време и забавянето на „постигни го сега сега … Continued

Имах един от тези дни, в които позволих на старите глупости да се преструват на нови и някак си забравих за силата, която нося в себе си, за миг. Разбирам, че това е живота. Разбирам, че това е част от … Continued

Плюсовете от това да спрем да се стремим към съвършенство: 1. Когато излезем от собствената си важност и история, улесняваме живота на всички наоколо, което ни прави по-забавни и само добро може да последва. 2. Ставаме по-приемащи, позволяващи на света … Continued