Толкова важно e да знаем кое ни връща към центъра ни. За мен – медитация, да казвам благодаря (за всичко и често), музиката на Depeche Mode, филмите с Бил Мъри, да споделя, да помогна, да кажа истината с любов, прегръдките… … Continued
Всички го разбираме един ден, докато плуваме, понякога държейки се за някой друг от страх от удавяне или от страх да не се изгубим, а понякога и уморени просто плувайки по гръб, позволявайки на телата ни да ни носят, защото … Continued
Не е ли всичко свързано с връзките – за които се държим и тези, от които сме се отказали? Човешкото във всеки един отделен духовен съюз. Всяка една е толкова различна от следващата. Че стигаме до точката, в която сме … Continued
Просто е, нали? Толкова е просто, а го правим така трудно. Винаги е толкова сложно. Толкова е просто, а създаваме страдание от всичко, за да си мислим, че живота ни струва нещо, докато той всъщност си струва всичко, абсолютно всичко. … Continued
Водата. Свещена и женствена. Вечно мъдра. Вечно нежна. Наблюдавали ли сте малко момиченце как си припява? Тихичко в неговия кът. Играе си с листата, куклите, капките от дъжда по прозореца. И е щастливо. В хармония с въображението си. С вътрешния … Continued
Нищо не може да се сравни с лекотата Абсолютно нищо.Това чуствство на безкрайна еуфорияКато вкуса на устните на любимия. Без бързане Просто Бавно Вкусване От което Ти омекват кракатаИ те кара да се рееш.Често бъркаме мързелаСъс спокойствието, А тези моменти на спокойствие са всичко.Защото, когато го приемем в … Continued
Изобилие от хора, тичащи наоколо и търсещи нещо, което да ги спаси. Религия. Алкохол. Брак. Мечтаното тяло, като на мъжете от екрана, като на жените от кориците на списанията. Същата история. Същият бар. Същата празнина. Всичко може да е много … Continued
За блаженството да обичаме моментите, които живеем, така сякаш вече ни липсват, сякаш вече са си отишли. По-малко шумно и бързо и повече тихо и бавно живеене. Да познаваме тази разлика. Да притежаваме тази разлика. Да отпиваме по-бавни и дълги … Continued
Истината е, че не сме научени да забелязваме как се чувстват телата ни. От деца сме учени да отхвърляме телата си. Стига мърда на стола. Спри да си движиш устните. Сложи си краката долу. Стой там. Не тичай. После като … Continued
