Paris, je t’aime!

posted in: Life Thoughts | 0

На първо място, моля се вие ​​и вашите семейства да сте добре и в безопасност, независимо къде се намирате. Подобно на мен, сигурна съм, че и вие трудно и бавно осъзнавате всичко случващо се през последните няколко седмици. Всички усещаме тази колективна тревожност и страх, но също и глобалната ни връзка, както никога досега. Всякакви различия и разстояния вече нямат никакво значение. Всички сме равни в това.

Знам, че в момента не можем и да си помислим за пътуване до Париж. Но се сетих, че всъщност Париж не е просто локация. Париж е състояние на ума и духа.  Не съм там, но все още усещам този град, който така обичам.

Дори улиците му да са пусти, кафенетата празни, гражданите му блокирани по домовете си, си спомням деня, в който излязох със страхопочитание от музея  Д’Орсе. Все още мога да почувствам какво е да седя спокойно на пейката в Люксембургските градини, да отпивам червено вино и гледам Париж от терасата на Сакре Кьор, да зяпам из уличките на Монмартър  с кроасан в ръка, божественото патешко с боровинки и разбира се много фоа гра. Експлозия. Незабравимете разходка по Сена, шампанското, музея Yves Saint Laurant и Целувката на Роден, разбира се… За мен Париж е машина на времето. Един обяд в ресторант Клозери Де Лила, любимо място за Хемингуей, Пикасо, Луис Бунюел и много други легенди ме върна като малка Алиса в една друга епоха.  

Не искам да мисля за затворени паркове, Айфелова кула, за спрели въртележки.  Но  сега и това ми носи нужния комфорт. Да усещам сърцето и душата на Париж, който така обичам.

Love, Юлия Атанасова

Снимки: Юлия Атаносова

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.